Американските инвеститори се върнаха пред екраните си след продължителния уикенд за Деня на труда, но вместо рутинен, плавен рестарт се сблъскаха с макроикономическа буря. Пазарите започнаха седмицата в състояние на нерешителност, разкъсвани между страхове от нова инфлационна вълна, петролен шок и нарастващи очаквания за по-твърди действия от страна на Федералния резерв.

До понеделник вечерта Dow Jones (индустриалният индекс) се понижи с около 0,6% до приблизително 53 116 пункта, широкият S&P 500 загуби 0,1% до 7 712,25 пункта, докато технологично ориентираният Nasdaq 100 се откъсна от общата тенденция и нарасна с 0,3% до 29 639,75 пункта.

Това напрежение беше естествено продължение на разпродажбата в петък: малко преди празника Уолстрийт вече беше поевтинял след макроикономическите данни, като Dow се понижи с 0,5%, S&P 500 – с 0,4%, а NASDAQ Composite – с 0,3%.

Основният повод за паника беше отчетът за заетостта през август. Американските работодатели са добавили 162 000 нови работни места в неселскостопанския сектор – число, което значително надмина дори най-оптимистичните прогнози на икономистите, докато нивото на безработица остана 4,1%. За Уолстрийт това, което е добра новина за икономиката, се превърна в лоша новина за акциите: прегрятият пазар на труда намалява вероятността Федералният резерв да облекчи скоро паричната политика.

Инвеститорите мигновено пренастроиха очакванията си. Според CME FedWatch вероятността за повишение на лихвата с 25 базисни пункта на заседанието на FOMC на 15–16 септември скочи от 49% на 60%.

Големите играчи започнаха спешно да преразглеждат прогнозите си. UBS беше сред последните глобални банки, които направиха пълен обрат. Докато по-рано не очакваше повишения на лихвите през 2026 г., базовият сценарий на швейцарската банка сега залага на много по-строга траектория: две увеличения – през септември и декември.

Ако данните за пазара на труда са вътрешното предизвикателство пред Фед, геополитиката поразява най-уязвимите места в световната икономика и разпалва инфлационния огън.

Brent се търгуваше около 97 долара за барел във вторник на фона на бърза ескалация в Близкия изток. Конфронтацията между САЩ и Иран навлиза в нов етап: след ударите на САЩ по ирански кораби Техеран заплаши с ответни атаки срещу регионалната енергийна инфраструктура. Съобщенията за удари по рафинерия в Джазан, Саудитска Арабия, допълнително засилиха риска.

Пазарите са напрегнати заради потенциални прекъсвания на доставките през стратегически важния Ормузки проток. По-високите цени на енергията поставят Фед в трудна позиция: централната банка трябва да реши дали икономиката е достатъчно устойчива, за да понесе по-строга парична политика, докато инфлацията се повишава отвън заради скъпия петрол.

Сега всички погледи са насочени към макроикономическия календар за седмицата. В четвъртък излиза Индексът на цените на производител (PPI), а в петък идва основният показател за инфлацията — Индексът на потребителските цени (CPI).

Тези данни ще бъдат окончателният арбитър в спора „ястреби срещу гълъби“. Те ще определят дали Фед ще пристъпи към болезно за пазарите повишение на лихвите през следващата седмица или ще избере пауза, с надеждата че икономиката ще устои на външния инфлационен шок без допълнително затягане.