Цените на петрола спаднаха във вторник и за второто тримесечие се очаква да отчетат най-слабото си представяне от началото на пандемията от COVID‑19. Основният фактор за това е очакването за бързо възстановяване на доставките през Ормузкия проток благодарение на дипломатическите контакти между САЩ и Иран.

Фючърсите върху Brent изгубиха близо 20% през второто тримесечие, като цените паднаха до малко над 70 долара за барел – рязък обрат след шоковите върхове, последвали военния удар на САЩ по Иран в края на февруари. Разпродажбата се ускори през последните седмици, тъй като пазарът все по-пълно отчита перспективата за възобновяване на износа от Близкия изток, въпреки противоречивите публични изявления на Вашингтон и Техеран относно напредъка в преговорите.

Президентът Доналд Тръмп заяви в понеделник чрез платформата си Truth Social, че „Иран поиска среща. Тя ще се състои утре в Доха“, а Белият дом потвърди, че специалният пратеник Стив Witkoff и Джаред Къшнър ще пътуват за Катар. В същото време говорителят на иранското външно министерство Исмаил Багхаи заяви, че Техеран няма да води „преговори с американската страна на което и да е ниво“ в следващите дни, подчертавайки, че иранската делегация пътува до Дoha единствено за да обсъди размразяването на активи и изпълнението на условията за прекратяване на огъня с катарски посредници.

Тази неяснота поддържа пазарите в напрежение, но по-широката тенденция – а именно подписаният този месец меморандум за разбирателство и взаимното прекратяване на военните действия – убеди трейдърите и анализаторите, че е възможно възстановяване на доставките през Ормузкия проток.

Водещите банки също понижават своите прогнози. Morgan Stanley намали прогнозата си за Brent за третото и четвъртото тримесечие на 2026 г. до 75 долара за барел за втори път в рамките на две седмици и очаква цена от 70 долара до края на 2027 г. Банката вече прогнозира световен излишък на петрол от 4,8 милиона барела дневно през 2027 г. на фона на възстановяване на износа от Близкия изток, стабилно производство в САЩ и слабо търсене от Китай.

По подобен начин и Goldman Sachs ревизира своите прогнози надолу, което подсказва за нарастващ консенсус сред големите институционални играчи, че периодът на страхове от недостиг на предлагане приключва.

Пазарната ситуация се усложнява допълнително и от политическите искания на страните производителки. Миналата седмица Ирак засили натиска си в рамките на OPEC, застъпвайки се за по-висок таван на добива: министърът на петрола Басим Мухамад Худаир призова за цел от 5 милиона барела дневно. Според Reuters това искане е продиктувано от финансови затруднения, произтичащи от прекъсванията на износа по време на конфликта, както и от нови инвестиционни ангажименти в добива от страна на BP, TotalEnergies, ExxonMobil и Chevron.

Иракското министерство на петрола за кратко разглеждаше възможността за напускане на OPEC, ако квотата на страната не бъде увеличена – заплаха, която скоро след това беше оттеглена с уточнението, че не отразява официалната позиция на правителството. Настоящата квота на Ирак е 4,378 милиона барела дневно; реалният добив обаче е значително по-нисък заради нарушенията в района на протока Хормуз. Трима иракски представители заявиха пред Reuters, че страната си поставя за цел ниво от 7 милиона барела дневно през следващите години – амбиция, която, при успешна дипломация и възстановяване на експортните коридори, би могла да има съществено отражение върху глобалния петролен пазар.